Източник: МЗ – интернет страница
Национална кръгла маса по проблемите на детското затлъстяване в България “Европейската инициатива на СЗО за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) в България – от доказателства към действия” се проведе на 18 ноември 2024 г. в София. Форумът е организиран от Министерство на здравеопазването, Регионален офис на СЗО за Европа и Национален център по обществено здраве и анализи.
Дискусията между участниците, сред които бяха и Добромира Карева, зам.-министър на здравеопазването, Илия Тасев, директор на дирекция „ООЗЗКПП“, МЗ, Гийом Симониан, Национален офис на СЗО в България, Проф. д-р Пламен Димитров, дм, директор на НЦОЗА и др. имаше за цел да бъдат инициирани координирани мултисекторни действия и да се бъдат обсъдени политики и стратегии за спиране на нарастването на детското затлъстяване в България.
„Само чрез съвместни усилия между държавата, родителите и обществото, можем да постигнем трайни резултати в изграждането на здравословен модел на хранене и физическа активност в училищна възраст“, заяви заместник-министърът на здравеопазването г-жа Добромира Карева в началото на срещата.
Данните от проведено през 2023 г. проучване на НЦОЗА в рамките на Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) показва, че 32% от децата на 7-годишна възраст са с наднормено тегло, включително затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване, 15,2% от децата са със затлъстяване (включва тежкостепенно затлъстяване), 4,9% са с тежкостепенно затлъстяване и 20,4% са с централно (абдоминално) затлъстяване. Проф. Веселка Дулева, дм, началник отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено здраве и анализи представи петте етапа от проучването. Общ брой на участващи деца е 15 399.
Всяко второ дете в България не консумира ежедневно пресни плодове и зеленчуци, като едва 3% от малките граждани приемат препоръчваните пет или повече порции дневно плодове и/или зеленчуци, отчитат експертите. Освен това всяко седмо дете не закусва всеки ден, а всяко второ дете консумира по-често от три дни седмично храни и напитки, подсладени със захар. Сред негативните тенденции е и тази, че всяко четвърто дете консумира солени снаксове по-често от три дни седмично, а всяко трето дете прекарва пред екран два часа всеки ден. Друг негативен фактор е, че всяко шесто дете спи по-малко от девет часа на ден. Според специалистите по-малко движение, липсата на спорт или физическо натоварване допринасят за проблема.
Страната ни се нарежда на трето място по относителен дял на затлъстяване сред децата на 7-годишна възраст от 27 държави, като пред нас са Гърция и Малта. Нивата при момчетата са по-високи спрямо тези при момичетата. Анализът се основава на данни от около 3500 деца. България участва в тези проучвания от 15 години, като до момента са реализирани пет кръга – през 2008, 2013, 2016, 2019 и 2023 г. В този период в страната е разработен пакет от национални политики. Прилагането на създадените нормативни актове, регламентиращи здравословното хранене на децата и учениците, води до благоприятни промени в модела на хранене, които се отразяват и в резултатите.
Сравнителният анализ на данните, събрани в рамките на инициативата в последните 15 години (2008 – 2023), показва, че тежкостепенното затлъстяване при момчетата на 7-годишна възраст устойчиво нараства, което го превръща в нов значим проблем на общественото здраве. Наблюдава се значително, близо двукратно нарастване на относителния дял, на първокласниците с рисковото централно (абдоминално) затлъстяване – от 11,9% през 2008 г. на 20,4% през 2023 г. В селата, сред първокласниците относителният дял на наднормено тегло (включва затлъстяване) се увеличава от 21,6% на 31,5%. Децата от семейства, в които и двамата родители са със затлъстяване, имат двукратно повишен риск за наднормено тегло, трикратно за затлъстяване и четирикратно за тежкостепенно затлъстяване спрямо децата, при които няма родител със затлъстяване, предупреждават здравните специалисти. Около 80% от родителите на деца със свръхтегло и около 30% от родителите на деца със затлъстяване определят теглото на децата си като нормално, считат те. И подчертават, че се наблюдава силно подценяване от страна на родителите на хранителния статут на децата със свръхтегло и затлъстяване.
Независимо от негативните тенденции се отчита положителна промяна в честотата на консумация на ключови в борбата с детското затлъстяване групи храни и напитки. Приемът на пресни плодове ежедневно се е повишил от 27,4% на 51,9%, а на зеленчуци от 24% на 48,3% за 15 години. Има спад в консумацията на безалкохолни напитки със захар, солени снаксове и сладкарски изделия. Подобрява се значително и предлаганите храни и напитки на територията на училищата, включително намалява относителният дял на рекламирането на високоенергийни храни и напитки в учебните заведения.
По време на дискусията се препотвърди, че наднорменото тегло и затлъстяването крият рискове от заболявания при децата. Опитите със законодателни дейности, с наредби и с работа на регионалните здравни инспекции за повишаване информираността, явно не е достатъчно. Анализът на тези резултати е от ключово значение при оценка на тенденциите в хранителния статус на 7-годишните деца в България. Само чрез съвместни усилия между държавата, родителите и обществото, може да се постигнат трайни резултати в изграждането на здравословен модел на хранене и физическа активност в училищна възраст. Нужно и да се подобри профилактиката при децата, да се повиши информираността на родителите.
Благодарим на представителя на НСОРБ в кръглата маса – д-р Благовеста Томова, главен експерт, Дирекция „Здравеопазване“ на Столична община.
/МЯ/
Разгледайте нашите предложения за Български трактори
Иберете от тук