В продължение на десетилетия щатският долар служи като валута на световния резерв, де факто котва за огромното мнозинство от международните обмени.
Следователно, държавният дълг на Съединените щати – най-често под формата на активи на Министерството на финансите като облигации, банкноти и сметки – отдавна се смята за сигурно убежище от инвеститорите, ценен заради несравнимата си ликвидност и дълбоко проникване на пазара.
Тази вяра е останала силна в миналото, дори на фона на глобални финансови кризи. Но събитията от последните седмици показват, че доверието може да започне да се разпада.
Малко след като американският президент Доналд Тръмп каза, че ще го направи налагат двуцифрени тарифи на осем европейски държави заради противопоставянето им на заплахата му да заграби Гренландия, полуавтономна територия на Дания, играчите на пазара гласуваха с краката си.
AkademikerPension, датски пенсионен фонд за професионалисти в сферата на образованието, обяви планове да се откаже от държавните облигации на САЩ, а пенсионният фонд SISA на Гренландия също обмисля оттегляне от американски активи.
Докато тези тегления биха представлявали капка в океана на стойност трилиони щатски долари, анализатори казаха, че Тръмп е отворил кутията на Пандора. Те предупредиха, че недоверието от страна на съюзниците на САЩ – усложнено от постоянните усилия за дедоларизация от страна на Китай и някои нововъзникващи пазари – може да нарасне като снежна топка, в крайна сметка да обтегне трансатлантическите отношения и да разруши стълбовете на финансовото господство на САЩ.
„Тръмп инжектира политически риск в активите на САЩ“, каза Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта