Общата стойност на вноса и износа на автономния район Синцзян-Уйгур в Северозападен Китай достигна 71,2 милиарда юана (10,3 милиарда долара) през първите два месеца на тази година, отбелязвайки годишен ръст от 36 процента, което е със 17,7 процентни пункта по-високо от националния темп на растеж, според митническия район на Урумчи.
Вносът и износът в Урумчи, автономната префектура Или Казак, префектура Кашгар и монголската автономна префектура Бортала представляват 79,9 процента от общата стойност на външната търговия на Синдзян. Префектурите Аксу и Таченг надвишиха 170 процента темп на растеж.
Пилотната зона за свободна търговия в Китай (Синдзян) регистрира стойност на вноса и износа от 21,28 милиарда юана, което е увеличение от 11,2 процента, което представлява 29,9 процента от общата сума за региона. Всеобхватните облигационни зони Урумчи, Хоргос, Алашанкоу (проход Алатау) и Кашгар имаха стойност на вноса и износа от 17,33 милиарда юана, нараствайки с 28,3 процента, което представлява 24,3 процента от общия обем на Синдзян.
Електромеханичните продукти се превърнаха в най-голямата експортна категория на Синдзян, докато металните руди и селскостопанските продукти доведоха до ръст на вноса с 21,5 процентни пункта.
Износът чрез трансгранична електронна търговия се е увеличил със 142,7 процента. Вносът през граничната търговия нараства с 225,7 на сто. Износът на стоки по международни договорени проекти и чрез пазарна търговия се увеличава съответно с 320.9 на сто и 230.5 на сто.
Частните предприятия отбелязаха ръст на вноса и износа от 38,1%, като приносът им към общата външна търговия на Синцзян достига 97,4%. Вносът и износът на предприятията с чуждестранни инвестиции нарастват с 351,4 на сто.
През първите два месеца на 2026 г. вносът и износът на Синдзян с трите най-големи търговски пазара — петте централноазиатски страни, страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и Русия — са нараснали съответно с 5,7%, 181,4% и 15,9%. Тези пазари представляват съответно 51,7%, 13,4% и 6,1% от общата търговия на Синдзян.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта