Cop30 завърши с уверени декларации от глобални модни марки: подобрени пътни карти за нулева мрежа, нови партньорства съгласно Хартата на модната индустрия на ООН за действия в областта на климата и смели обещания за „ускоряване на декарбонизацията на веригата за доставки“.
Срещата на върха обаче разкри нещо, което индустрията продължава да избягва. Климатичната амбиция на модата все още се оформя на Запад, докато отговорността за постигането й пада почти изцяло върху Азия.
Този дисбаланс не е изместен. Вместо това информационният пакет на климатичната харта на модната индустрия на ООН просто потвърди очакванията за доставчиците да възприемат възобновяема енергия, постепенно да премахнат въглищата и да подобрят енергийната ефективност, без да обръща достатъчно внимание на икономическите реалности на страните производители, от които се очаква да осъществят тези преходи.
Азия представлява около 70 процента от глобалния износ на текстил и облекло през 2022 г., според Световната търговска организация. През същата година Международната организация на труда съобщи, че модата дава работа на повече от 60 милиона работници в сектора на облеклото, текстила и обувките. В страни като Китай, Бангладеш, Виетнам, Индия, Индонезия и Камбоджа индустрията е гръбнакът на националната икономическа стабилност.
Това е и мястото, откъдето всъщност идват емисиите на модата. Според доклад на McKinsey and Company от 2020 г. около 70 процента от емисиите на парникови газове в индустрията произлизат от дейности нагоре по веригата на доставки, като производство, подготовка и обработка на суровини.
И все пак марките контролират само част от тези процеси. Енергийните мрежи, химическите суровини, системите за боядисване и инфраструктурните решения са в ръцете на правителства, комунални услуги и производители – повечето от които са в Азия.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта