Въздушна снимка с дрон, направена на 19 ноември 2025 г., показва двор за съхранение на перки в индустриалния парк за производство на оборудване за вятърна енергия в окръг Хуимин, провинция Шандонг в Източен Китай. [Photo/Xinhua]
Ръстът във възобновяемата енергия оглави списъка на Science с пробиви за 2025 г., публикуван онлайн в петък пекинско време, като се подчертава ключовата роля на Китай в прехода от традиционна към зелена енергия.
Списанието приписва това признание на перспективата, че „продължаващият растеж на възобновяемите енергийни източници сега изглежда неудържим“ в много страни, отбелязвайки значителна промяна, тъй като възобновяемата енергия започва да изпреварва конвенционалната енергия на много фронтове.
„Мощният индустриален двигател на Китай е движещата сила. След години на търпеливо поддържане на сектора чрез субсидии, Китай сега доминира глобалното производство на технологии за възобновяема енергия“, каза Science.
Отбелязва се, че Китай произвежда 80 процента от слънчевите клетки в света, 70 процента от своите вятърни турбини и 70 процента от своите литиеви батерии, на цени, които никой конкурент не може да достигне.
Чен Уей, професор в Националната научна библиотека на Китайската академия на науките, която се намира в Ухан, провинция Хубей в централен Китай, подчерта значението на възобновяемата енергия, която е начело в списъка.
За разлика от предишни признания, фокусирани върху конкретни постижения като разработване на лекарства или космически телескопи, това подчертава синергичен ефект от научния прогрес, индустриализацията и социалния преход, с дълбоко значение за глобалната енергийна трансформация, икономическото развитие и управлението на климата.
„През последните години много страни наблегнаха на енергийната сигурност, като се съсредоточиха върху експлоатацията и използването на местни възобновяеми енергийни източници, вместо да разчитат на изкопаеми горива“, каза Чен.
Той подчерта, че тази година е отбелязана „важна точка на преход за възобновяемите енергийни източници“, тъй като те надминаха въглищата като най-големият източник на електроенергия в света за първи път.
Той също така цитира амбициозни планове от различни страни и региони, включително целта на Европейския съюз да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници до 45 процента в общото потребление на енергия до 2030 г. и плана на Япония да увеличи дела на възобновяемата енергия в своите доставки на електроенергия до 40 до 50 процента до 2040 г.
„В Китай производството на вятърна и фотоволтаична енергия се превърна в основен фактор за увеличаването на общото производство на електроенергия, като делът на възобновяемите енергийни източници представлява 40 процента от общото производство на електроенергия и 60 процента от промишленото потребление на електроенергия през първите три тримесечия на 2025 г.“, добави той.
Въпреки това тазгодишната конференция на ООН за изменението на климата (COP30), която наскоро приключи в Белем, Бразилия, стана свидетел на значителни промени в глобалното управление на климата. За първи път от 30 години Съединените щати не изпратиха представители на високо ниво, каза Чен.
„В този контекст акцентът на научното списание върху възобновяемата енергия отразява положителната водеща роля на научната общност в глобалните тенденции на развитие“, каза Чен, добавяйки, че предложението на Китай да намали въглеродните емисии с 10 процента в рамките на едно десетилетие демонстрира неговата отговорност като голяма страна.
Ма Джун, директор-основател на Института по обществени и екологични въпроси, базирана в Пекин нестопанска екологична организация, повтори възгледите на Чен, като подчерта глобалното лидерство на Китай в енергийния преход чрез широкомащабно развитие на възобновяемата енергия и ускорени усилия за електрификация.
„Препоръките за формулиране на 15-ия петгодишен план (2026-30 г.) изтъкват създаването на енергийна централа, посветена на продължаващото увеличаване на дела на новата енергия в енергийните доставки, ангажимент на Китай за глобално намаляване на въглеродните емисии и екологичен принос към глобалния нисковъглероден преход“, каза Ма.
„Китай постигна забележителен напредък в секторите на фотоволтаиците, вятърната енергия и съхранението на енергия, ефективно намалявайки разходите, за да направи тези технологии достъпни в световен мащаб“, каза той, добавяйки, че успехът в електрическите превозни средства, литиево-йонните батерии и слънчевите клетки е осигурил жизнеспособни екологични продукти за развиващите се страни, особено в глобалния юг, което им позволява да следват модела на Китай за интегриране на опазването на околната среда и климатичните действия с икономическия растеж.
Ли Мейчен, декан на училището за нова енергия в базирания в Пекин Севернокитайски електроенергиен университет, каза, че глобалният консенсус относно енергийния преход е превърнал развитието на зелена енергия в основна тенденция.
„Това стимулира огромното търсене на инсталации за възобновяема енергия в Китай и в международен план, което изисква технологични иновации и развитие на таланти“, каза Ли.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта